Кои сме ние и накъде отиваме?

Всеки един народ, по пътя си към настоящето се е сблъсквал с многобройни предизвикателства, чиято специфика и индивидуалност са предопределили неговата уникалност в настоящето. Такъв е случаят и с българския народ.

Земите, които ние днес населяваме са предполагаемо едни от най-старо населените земи в света. Счита се, че точно тук е бил Големият Потоп, споменат в шумерския епос за Гилгамеш. Първите сведения за съществувало общество датират от Неолита – Слатина ( към София ), Градешница, Врачанско, Стара Загора и др.

Следва енеолита – Варненския Некропол ( втората половина на V хил. пр. Хр. ), от когато датира най-старото злато в Европа и също Хотнишкото съкровище (с. Хотница, Великотърновска област). Тракийските племенни общности са представители на бронзовата и желязната епоха и се отличават с изключително напреднала за времето си култура. 66 г. пр. Хр. възниква тракийското Одриско царство. През 2 в. то влиза в границите на Римската провинция Тракия. Тракиец е бил Орфей, а също и Спартак ( повел най-гплямото въстание в Римската история ).

След Римското влияние последвано от Византийското идват славяните, а по-късно и прабългарите, което води в крайна сметка до формиране на Българската държава, която дълго време ще бъде водеща Балканска и Европейска сила. През 14 в. българите губят политическата си независимост, но за сметка на това се сблъскват с още една световна култура – мюсюлманската, която без съмнение оставя траен отпечатък върху нашия манталитет.

Ето така са минавали векове, хилядолетия и епохи, а земята, тя си е стояла все същата – онази, която дядо Вазов с толкова любов е описал и за която се пее в химна ни. Тази земя, която с години е била безмълвен свидетел на падения, възходи, мъка и щастие и е обагрена с кръвта и сълзите на нашите прадеди е толкова уникална, колкото е уникален и народът ни.

След тази кратка ретроспекция нека се запитаме кои сме ние, българите в действителност? Какви сме? Защо сме такива? Националната същност е до голяма степен изменчива, непостоянна и неопределена, защото зависи от различни интерпретации и обяснения. И все пак на тези въпроси може да се даде що-годе свързан и еднозначен отговор. Ние, българите, сме християни, православни, балканци. Ние сме интелигентни, изобретателни, модерни, образовани и независими. Ние сме обаче и недоверчиви, недостатъчно отговорни както към себе си, така и към другите, разпокъсани и неуверени пред света. От друга страна, умеем да се наслаждаваме на живота, отдаваме се лесно на празнуване и сме готови за купон винаги.

Както всеки друг народ, и ние си имаме свое възприятие за света, но в него още се промъква мотивът за предопределеността на съдбата. Липсва ни увереност, че държим нещата в ръцете си и винаги се стремим да прехвърлим топката другиму. Така или иначе, едно е сигурно – ние сме ярко самобитни и уникални и определено контрастираме на все по-шаблонизиращия се свят. Българската народна музика е уважавана навсякъде, а песента ‘Излел е Делю хайдутин’ е избрана да представя не само нас, а и цялото човечество пред други светове.

На фона на тази традиционна извисеност обаче, се набива на очи една парадоксална разпокъсаност на обществото заради може би вродения ни нихилистичен индивидуализъм и егоцентризъм. На всички е известна историята за хан Кубрат и урока, който той дава на синовете си със снопа пръчки. Добро начало, но докато при Римската империя идеята за снопа е проработила, при нас, българите, сякаш заветът на Кубрат винаги е бил пренебрегван. Още през VI век Маврикий (византийски летописец)  казва: ‘Само при обща опастност племената се обединявали, но минавала ли тя, всеки се грижел само за себе си.’ Днес, хилядолетие и половина по-късно нещата не са много по-различни. Ние, българите, на всяка цена държим да запазим личното си мнение, уникалната си позиция, собственото си решение и поведени, което често пъти води до вътрешно делене и слабост. По този начин рядко довеждаме нещата докрай и никога не поемаме пълна отговорност за постъпките си – предпочитаме да оставим важните решения в чужди ръце. И това си има своето обяснение. В последно време ние се намираме в интензивен процес на ново формиране на западни модели и начин на мислене, където се залага на частната инициатива, на индивида. Трудно обаче се гради демокрация и пазарна икономика върху развалините на комунистическия строй.