| Навигация |
|---|
| ¬Начало |
| ¬Личности |
| ¬Психология |
| ¬Обичаи |
| ¬История |
История - произход на българите
Независимо от сложността на процесите при държавообразуването на всяко общество, в основата му стои едно ядро, което оказва най-силно влияние и налага отпечатъка си върху бъдещето му развитие. За формирането на българската народност и държава несъмнено тази роля принадлежи на 2 компонента - славяните и прабългарите.Славяни:
По време и място славяните предшестват прабългарите по нашите земи. Древните славяни принадлежат на голямата индоевропейска езикова и етническа общност. Най-старите местоживелища на славяните били северно от Карпатските планини до Балтийско море и по горното течение на реките Буг и Днестър. Древните автори като Херодот, Танцит и др. ги назовават с различни имена: нерви, будини, венеди. Самите славяни се самоназовавали словене. Когато през ІІІ в. започва Великото преселение на народите, славяните също били увлечени от този процес. Тогава се оформили 3 по-значителни групи: източна - антска, западна - венедска, южна - славянска. За ранната история на българите от значение е южната група на славяните.
Повечето от средновековните автори (византийски, арабски, латински) ни представят славяните като хора с висок ръст, сложни, издръжливи, светлокоси и храбри. Дори при някои арабски писатели думата "скалиба" означава не само славянин, но и светлокос, червеникав човек.
Общественият строй у праславяните е пряко свързан с бита и начина им на живот, който водели в продължение на много векове. Онова, което със сигурност е известно е, че в основата на древнославянската обществена организация е стоял патриархалния род, начело със старейшина. Това бил най-възрастният мъж в рода, на когото всички се подчинявали. Частната собственост била непозната и делене на имуществото нямало. Патрирахалният род, наричан при повечето славяни "задруга", обитавал определена територия, в която ползването на земята, пасищата и ловните места били еднакво достъпни за всички. Няколко рода съставяли "жупа", начело с "жупан". Поради непокорството в поведението си, славяните не изградили централизирано управление, каквото било характерно за гърците, римляните и германците и решавали въпросите си колективно чрез "вечето". В него вземали участие всички мъже - воини, както и воеводите, жупаните и князе.
Върховният бог за славяните бил Перун. Той е най-популярното славянско божество, на което някои племена посвещавали и специално приготвени идоли. Почитани били и други божества като Сварог - бог на огъня, Волос - покровител на стадата, Леда (Лара) - богиня на младостта, пролетта и плодородието, Морена или Мора - богиня на смъртта.
Славяните се отличавали по своя бит от по старите отседнали народи. Предпочитали да населяват естествено защитени територии, в близост до реки, езера и гори. Служили си с просто направени глинени съдове, а домовете им представлявали полуземлянки с островърхи покриви защитени от слама.
Според повечето автори от онази епоха, славяните били хора войници с добро защитно и нападателно оръжие. Те умеели да се крият под водите на реките и езерата, откъдето внезапно нападали враговете си. Разчитали на изненадата и клинообразния строй.
На Балканския полуостров славяните се появяват в края на V век. Те са се заселили в Тракия и Мизия и се отдали на мирен земеделски труд и възвърнали към живот обширни райони опустошени преди това от хуни, авари и готи.
Прабългари:
Още от миналото продължава спорът за етническата и езикова принадлежност на прабългарите. Изказани са различни хипотези, но днес повечето учени се обединяват около становището за тюркско-алтайския произход на прабългарите. Във връзка със споменатата теза, прабългарите имали като прародина териториите около планината Алтай, откъдето под натиска на хуните постепенно се придвижват на запад към Европа. Най-старите известия в писмени източници за прабългарите откриваме в анонимния римски хронограф, където под името "вулгарес" под годината 354 се визират именно прабългарите. Най-известните прабългарски племена са "кутигури" (западни прабългари), "утигури" (източни) и уногонодури.
Данните за поминъка на прабългарите са предимно от писмени извори и археологически разкопки. Според тях между ІV и V век прабългарите водели предимно номадски живот. Техен основен поминък бил степното скотовъдство с предимство на коневъдство. Били развити и някои от занаятите обслужващи ватната и скотовъдството: грънчарство, ковачество и обработка на кожи. Обикновено живеели в станове в близост до реки в аули по 30-40 семейства. Предпочитали за жилища кожените юрти, в средата на които поставяли огнището, а самите юрти разделяли на 2 половини с мъжко и женско отделение.
Родовите връзки при прабългарите били много силни. Честото преместване от едно на друго място на стада, жени къщи и покъщина, изисквало централизация и отлична организация. Това засилвало ролята на хана. По-известни са династиите Ерми, Дуло, Угаин и други.
Прабългарите почитали небето, слънцето, луната и най-вечебога на небето и създател на всичко видимо - Тангра. Прабългарите вярвали, че някои животни и хора имат общ прародител и затова почитали като свещени вълка, кучето и заека. Вярвали също, че в главата на убития враг се крие сила (оренга), затова от черепа му изковавали чаша, обкована със сребро. Строели храмове (кагища) и имали жреци, които извършвали жертвоприношенията. От китайците усвоили календар, разделен на 12 цикли с имена на тотемни животни.